Евгений Кънев: В сътрудничеството с държавата виждаме “донос”. Това е разликата между богата и бедна държава
Евгений Кънев, Фейсбук. Заглавието е на рдакцията на ФрогНюз.
Голям звук се подвигна към предлагането на Асен Василев за заплащане на всеки, който рапортува укрити налози.
Това е остаряла процедура в англосаксонския свят - най-развитите демокрации. Те са развити не на последно, а даже преди всичко, тъй като хората са солидарни между тях, считат страната за тяхна, защитаваща техните ползи и тъй като имат непоносимост към закононарушителите - в ущърб на всички.
Точно по същите аргументи у нас такава мярка няма да сработи:
(1) Нашата народопсихология
Вчера всички в медиите по тематиката проплакаха за донос-бонус, а един макроикономист даже стигна до заключението, че по този начин се израждала страната, когато доносничеството ставало достолепие.
Нищо не се загатва за укриването на налозите като закононарушение във щета на всички нас - все по този начин неприятни пътища и въздух, по-малко помощи и повече престъпност. Все неща, които ни пречат да сме естествена европейска страна.
(2) Държавата към момента не е на жителите
Такава мярка щеше доста по-лесно да бъде одобрявана, в случай че жителите ясно виждаха защо се харчат парите им и тяхната персонална изгода от страната. През Прехода те са виждали главно огромна корупция, държавна престъпност, нагласени публични поръчки за “наши компании ” и бедствена занемареност. Но най-много - враждебна към тях страна. За хората страната са “онези там ”.
Затова мярката е преждевременна, тъй като към момента у нас мафията си има страна.
(3) Толерантност към измамата
Третата разлика със Запада е нашата приемливост от андрешково време към измамата и отбягване на налозите. Проява на тази приемливост е отношението към съдействието с страната като “клевета ”, “донос ”, “клепане ”. Получило изразителност, в резултат на омразата към тоталитарната страна на комунизма и нейните служби, които работеха тъкмо посредством доноси.
Накратко, когато страната са “те ”, а не ние - всяко съдействие с страната е за неодобрение и публично клеймо.
Е, в това е и разликата сред богата и бедна страна.
Тази разлика в отношението е на всички места. Дори във фундамента - образованието.
В Съединени американски щати преписването се санкционира с преследване от университета и учебното заведение. У нас то е нещо банално - от възпитаник до “професор ”. Затова там оценката и дипломата е всичко, тук съвсем нищо. А като е нищо - най-талантливите ни деца отиват на Запад за тапия и там остават. Защото избират да просперират посредством разум, а не посредством ловкост.
Хитър народ - слаба страна.
Докато Хитър Петър все по този начин хитрува, Бай Ганьо все по този начин ще ръководи.
Голям звук се подвигна към предлагането на Асен Василев за заплащане на всеки, който рапортува укрити налози.
Това е остаряла процедура в англосаксонския свят - най-развитите демокрации. Те са развити не на последно, а даже преди всичко, тъй като хората са солидарни между тях, считат страната за тяхна, защитаваща техните ползи и тъй като имат непоносимост към закононарушителите - в ущърб на всички.
Точно по същите аргументи у нас такава мярка няма да сработи:
(1) Нашата народопсихология
Вчера всички в медиите по тематиката проплакаха за донос-бонус, а един макроикономист даже стигна до заключението, че по този начин се израждала страната, когато доносничеството ставало достолепие.
Нищо не се загатва за укриването на налозите като закононарушение във щета на всички нас - все по този начин неприятни пътища и въздух, по-малко помощи и повече престъпност. Все неща, които ни пречат да сме естествена европейска страна.
(2) Държавата към момента не е на жителите
Такава мярка щеше доста по-лесно да бъде одобрявана, в случай че жителите ясно виждаха защо се харчат парите им и тяхната персонална изгода от страната. През Прехода те са виждали главно огромна корупция, държавна престъпност, нагласени публични поръчки за “наши компании ” и бедствена занемареност. Но най-много - враждебна към тях страна. За хората страната са “онези там ”.
Затова мярката е преждевременна, тъй като към момента у нас мафията си има страна.
(3) Толерантност към измамата
Третата разлика със Запада е нашата приемливост от андрешково време към измамата и отбягване на налозите. Проява на тази приемливост е отношението към съдействието с страната като “клевета ”, “донос ”, “клепане ”. Получило изразителност, в резултат на омразата към тоталитарната страна на комунизма и нейните служби, които работеха тъкмо посредством доноси.
Накратко, когато страната са “те ”, а не ние - всяко съдействие с страната е за неодобрение и публично клеймо.
Е, в това е и разликата сред богата и бедна страна.
Тази разлика в отношението е на всички места. Дори във фундамента - образованието.
В Съединени американски щати преписването се санкционира с преследване от университета и учебното заведение. У нас то е нещо банално - от възпитаник до “професор ”. Затова там оценката и дипломата е всичко, тук съвсем нищо. А като е нищо - най-талантливите ни деца отиват на Запад за тапия и там остават. Защото избират да просперират посредством разум, а не посредством ловкост.
Хитър народ - слаба страна.
Докато Хитър Петър все по този начин хитрува, Бай Ганьо все по този начин ще ръководи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ